събул е

Речник на българския език

1. събул е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

събул е е производна форма на събуя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. събул е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

събул е е производна форма на събуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).