събуло съм

Речник на българския език

1. събуло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

събуло съм е производна форма на събуя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. събуло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

събуло съм е производна форма на събуя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).