събуло е

Речник на българския език

1. събуло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

събуло е е производна форма на събуя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. събуло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

събуло е е производна форма на събуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).