събули

Речник на българския език

1. събули — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

събули е производна форма на събуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. събули — мин. деят. св. прич. мн. ч.

събули е производна форма на събуя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).