събула си

Речник на българския език

1. събула си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

събула си е производна форма на събуя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. събула си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

събула си е производна форма на събуя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).