събула е

Речник на българския език

1. събула е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

събула е е производна форма на събуя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. събула е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

събула е е производна форма на събуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).