събул

Речник на българския език

1. събул — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

събул е производна форма на събуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. събул — мин. деят. св. прич. м. р.

събул е производна форма на събуя (мин. деят. св. прич. м. р.).