събуждали

Речник на българския език

1. събуждали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

събуждали е производна форма на събуждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. събуждали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

събуждали е производна форма на събуждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. събуждали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

събуждали е производна форма на събуждам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. събуждали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

събуждали е производна форма на събуждам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).