събуждал

Речник на българския език

1. събуждал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

събуждал е производна форма на събуждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. събуждал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

събуждал е производна форма на събуждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. събуждал — мин. деят. св. прич. м. р.

събуждал е производна форма на събуждам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. събуждал — мин. деят. несв. прич. м. р.

събуждал е производна форма на събуждам (мин. деят. несв. прич. м. р.).