събуело

Речник на българския език

1. събуело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

събуело е производна форма на събуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. събуело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

събуело е производна форма на събуя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).