събуели

Речник на българския език

1. събуели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

събуели е производна форма на събуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. събуели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

събуели е производна форма на събуя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).