събуел

Речник на българския език

1. събуел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

събуел е производна форма на събуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. събуел — мин. деят. несв. прич. м. р.

събуел е производна форма на събуя (мин. деят. несв. прич. м. р.).