събу

Речник на българския език

1. събу — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

събу е производна форма на събуя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. събу — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

събу е производна форма на събуя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).