събрало

Речник на българския език

1. събрало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

събрало е производна форма на събера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. събрало — мин. деят. св. прич. ср. р.

събрало е производна форма на събера (мин. деят. св. прич. ср. р.).