съборил е

Речник на българския език

1. съборил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съборил е е производна форма на съборя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съборил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съборил е е производна форма на съборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).