съборило е

Речник на българския език

1. съборило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съборило е е производна форма на съборя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съборило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съборило е е производна форма на съборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).