съборило
1.
съборило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
съборило
е производна форма
на съборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
съборило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
съборило
е производна форма
на съборя (мин. деят. св. прич. ср. р.).