съборили

Речник на българския език

1. съборили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

съборили е производна форма на съборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. съборили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

съборили е производна форма на съборя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).