съборил
1.
съборил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
съборил
е производна форма
на съборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
съборил —
мин. деят. св. прич. м. р.
съборил
е производна форма
на съборя (мин. деят. св. прич. м. р.).