съборело

Речник на българския език

1. съборело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съборело е производна форма на съборя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съборело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съборело е производна форма на съборя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).