съблякъл си

Речник на българския език

1. съблякъл си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съблякъл си е производна форма на съблека (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. съблякъл си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съблякъл си е производна форма на съблека (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).