събличали

Речник на българския език

1. събличали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

събличали е производна форма на събличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. събличали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

събличали е производна форма на събличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. събличали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

събличали е производна форма на събличам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. събличали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

събличали е производна форма на събличам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).