съблазняло

Речник на българския език

1. съблазняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съблазняло е производна форма на съблазня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съблазняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съблазняло е производна форма на съблазня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).