съблазнял

Речник на българския език

1. съблазнял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съблазнял е производна форма на съблазня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съблазнял — мин. деят. несв. прич. м. р.

съблазнял е производна форма на съблазня (мин. деят. несв. прич. м. р.).