съблазнило

Речник на българския език

1. съблазнило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съблазнило е производна форма на съблазня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съблазнило — мин. деят. св. прич. ср. р.

съблазнило е производна форма на съблазня (мин. деят. св. прич. ср. р.).