съблазнил

Речник на българския език

1. съблазнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съблазнил е производна форма на съблазня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съблазнил — мин. деят. св. прич. м. р.

съблазнил е производна форма на съблазня (мин. деят. св. прич. м. р.).