съблазнели

Речник на българския език

1. съблазнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

съблазнели е производна форма на съблазня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. съблазнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

съблазнели е производна форма на съблазня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).