събирало

Речник на българския език

1. събирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

събирало е производна форма на събирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. събирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

събирало е производна форма на събирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. събирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

събирало е производна форма на събирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. събирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

събирало е производна форма на събирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).