събирал

Речник на българския език

1. събирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

събирал е производна форма на събирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. събирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

събирал е производна форма на събирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. събирал — мин. деят. св. прич. м. р.

събирал е производна форма на събирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. събирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

събирал е производна форма на събирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).