съберяло

Речник на българския език

1. съберяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съберяло е производна форма на събера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съберяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съберяло е производна форма на събера (мин. деят. несв. прич. ср. р.).