съберели

Речник на българския език

1. съберели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

съберели е производна форма на събера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. съберели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

съберели е производна форма на събера (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).