събарял си

Речник на българския език

1. събарял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

събарял си е производна форма на събарям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. събарял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

събарял си е производна форма на събарям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. събарял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

събарял си е производна форма на събарям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).