събарял

Речник на българския език

1. събарял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

събарял е производна форма на събарям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. събарял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

събарял е производна форма на събарям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. събарял — мин. деят. св. прич. м. р.

събарял е производна форма на събарям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. събарял — мин. деят. несв. прич. м. р.

събарял е производна форма на събарям (мин. деят. несв. прич. м. р.).