счула

Речник на българския език

1. счула — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

счула е производна форма на счуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. счула — мин. деят. св. прич. ж. р.

счула е производна форма на счуя (мин. деят. св. прич. ж. р.).