сцепила

Речник на българския език

1. сцепила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сцепила е производна форма на сцепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. сцепила — мин. деят. св. прич. ж. р.

сцепила е производна форма на сцепя (мин. деят. св. прич. ж. р.).