сцепел

Речник на българския език

1. сцепел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сцепел е производна форма на сцепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сцепел — мин. деят. несв. прич. м. р.

сцепел е производна форма на сцепя (мин. деят. несв. прич. м. р.).