схлупяло

Речник на българския език

1. схлупяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

схлупяло е производна форма на схлупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. схлупяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

схлупяло е производна форма на схлупя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).