схлупял

Речник на българския език

1. схлупял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

схлупял е производна форма на схлупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. схлупял — мин. деят. несв. прич. м. р.

схлупял е производна форма на схлупя (мин. деят. несв. прич. м. р.).