схлупили

Речник на българския език

1. схлупили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

схлупили е производна форма на схлупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. схлупили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

схлупили е производна форма на схлупя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).