схлупила

Речник на българския език

1. схлупила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

схлупила е производна форма на схлупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. схлупила — мин. деят. св. прич. ж. р.

схлупила е производна форма на схлупя (мин. деят. св. прич. ж. р.).