схлупели

Речник на българския език

1. схлупели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

схлупели е производна форма на схлупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. схлупели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

схлупели е производна форма на схлупя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).