сумтяха

Речник на българския език

1. сумтяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сумтяха е производна форма на сумтя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сумтяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

сумтяха е производна форма на сумтя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).