сумтяла

Речник на българския език

1. сумтяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сумтяла е производна форма на сумтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. сумтяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сумтяла е производна форма на сумтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. сумтяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

сумтяла е производна форма на сумтя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. сумтяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

сумтяла е производна форма на сумтя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).