сумтели

Речник на българския език

1. сумтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

сумтели е производна форма на сумтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сумтели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сумтели е производна форма на сумтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. сумтели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

сумтели е производна форма на сумтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. сумтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

сумтели е производна форма на сумтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).