сумирахте

Речник на българския език

1. сумирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

сумирахте е производна форма на сумирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. сумирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

сумирахте е производна форма на сумирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).