сумирало

Речник на българския език

1. сумирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сумирало е производна форма на сумирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сумирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сумирало е производна форма на сумирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. сумирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

сумирало е производна форма на сумирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. сумирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сумирало е производна форма на сумирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).