сумира

Речник на българския език

1. сумира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

сумира е производна форма на сумирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. сумира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

сумира е производна форма на сумирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. сумира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

сумира е производна форма на сумирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).