суингирало

Речник на българския език

1. суингирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

суингирало е производна форма на суингирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. суингирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

суингирало е производна форма на суингирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. суингирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

суингирало е производна форма на суингирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. суингирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

суингирало е производна форма на суингирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).