суингирал

Речник на българския език

1. суингирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

суингирал е производна форма на суингирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. суингирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

суингирал е производна форма на суингирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. суингирал — мин. деят. св. прич. м. р.

суингирал е производна форма на суингирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. суингирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

суингирал е производна форма на суингирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).