сублимирах

Речник на българския език

1. сублимирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

сублимирах е производна форма на сублимирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. сублимирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

сублимирах е производна форма на сублимирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).